Артист на фокус: България

От позицията на опита си Теодор може да посъветва по-младите от него, които искат да се занимават с наука в България:

Ако проявяват интерес да се занимават с научни разработки е редно е да се свържат с научни институции, които да им предложат проекти, по които да работят. И много институти няма да им откажат. Да имат смелост да се занимават с такъв тип разработки.

Heroes of the Dark излиза през ноември 2021 г., но разработването й отнема близо три години в софийския офис на Gameloft. За нея дизайнерът разказва, че най-трудното в процеса на работа е било създаването на игра с толкова голям потенциал, без да се пренебрегнат визията и целите, което винаги представлява предизвикателство при създаването на хибриден продукт.

Но Ясен не спира да пише български истории и се чувства привлечен към българската реалност.

Предпочитаният му формат е късометражният филм. Вдъхновен от истинска история, късометражният му филм „Правила“ се стреми да докосне зрителите емоционално и насочва вниманието към проблема за самотата. 20-минутният формат е необичаен за българската публика, но Ясен вярва, че той има своите достойнства защото разказът и вложените емоции са много по-концентрирани.

Младият продуцент и режисьор работи по нов късометражен филм, но се е заел и с проект на пълнометражен.

Любимата му книга е „1984” на Джордж Оруел, но вече има издадени и няколко собствени. Ако някога има шанса да излезе на среща с писател, това със сигурност ще бъде Стивън Кинг, но дебютният му роман “Мамка му” всъщност е посветен на жертвите, на които сме готови в името на любовта и секса. Случва се вдъхновението да го връхлети изневиделица и да напише нещо на един дъх. Като безнадежден романтик музата му винаги е жена, независимо дали реална или въображаема.

Ели Жотева има множество международни изяви в музеи и галерии като Арс Електроника (Австрия), Музея Фишер (Лос Анжелос), Рюксмузеум (Нидерландия), Галерия Фотон (Австрия), Инициативата SciArt (Финландия), международна конференция DC I/O (виртуална), Culture Hub LA (Лос Анжелос), FakeMeHard, Gogbot (Нидерландия), Currents New Media (Мексико), xCoax (виртуална), DA Fest (България), Sariev Contemporary and Queensland Center for Photography (България).

Момчетата се местят в Лондон, което по думите им “беше отрезвяване, защото много бързо разпръсна всичките ни илюзии.” Но пък срещат Денис, настоящият им финландски барабанист. Лондон за тях е ад, както според тях и за всеки артист, затова се преместват отново, този път в Манчестър. За четири години със студио в дневната и звукова кабина в килера за голямо раздразнение на съседите създават и записват Always So Simple, The Feeling, Blue и много други до последния AP/NP. 

Срещаме Диа в кино и телевизионни продукции, музикални клипове, реклами. Тя води събития, озвучава филми, записва аудио-книги. Води и собствена школа по актьорско майсторство, но се изявява и извън актьорската професия на полето на психологията и благотворителната дейност. Изобразителното изкуство има специално място сред нейните таланти – „Право на Аз“ (2019 г.) е първата й самостоятелна изложба, a втората „Klozapin“ (2021 г.) затвърждава концептуалната посока на работите й.