Първа награда
Първа награда е присъдена на Júlia Fazakas за интерпретацията на Портрет на журналистката Силвия фон Харден от немския художник Ото Дикс, създаден през 1926 г. Известната картина е нарисувана върху дърво със смесена техника (масло и темпера), по маниера на старите майстори.
Изображението е преувеличено, така че да представлява стереотип. Ото е представил жената така, че зрителят да я види не само като личност, но и като символ на една по-широка реалност.
Художникът срещнал Силвия на улицата случайно и бил вдъхновен от външния й вид. Възкликнал: "Трябва да Ви нарисувам! Просто трябва!... Вие сте представител на цяла епоха!
И така… Вие искате да нарисувате бледите ми очи, изразените ми уши, дългия нос и тънките устни? Искате да нарисувате дългите ми ръце, късите крака и големите ми стъпала — неща, които могат само да плашат хората и не радват никого?
Това ще бъде портрет, представителен за една епоха, важна не толкова с външната красота на жената, а по-скоро с нейното психологическо състояние…"
Тогава Фон Харден се съгласила и през следващите седмици позирала в няколко сесии. Портретът е пресъздаден в началната и заключителната сцени на филма Кабаре на Боб Фос от 1972 г., действието на който се развива в Берлин по време на Ваймарската република. Картината е изложена в Националния музей за модерно изкуство в Париж, който я купува през 1961 г.
Втората награда
Втората награда се присъжда на Sebastian Felzmann за интерпретацията на „Портрет на Данте Алигиери“ от колекцията на замъка Амбрас, Австрия.
Данте Алигиери е смятан за "бащата“ на италианския език, а в Италия най-често е наричан „върховният“ поет. Неговата поезия е представителна за Треченто – периодът, известен със засилена литературна дейност. „Божествена комедия“ се счита за една от най-важните поеми на Средновековието и най-великото литературно произведение на италианската литература.
Този конкретен портрет на Данте, макар авторът му да е неизвестен, е пример за стила на италианската школа през 15-ти и 16-ти век. Данте винаги е изобразяван с лавров венец – начинът, по който били представяни поетите. Лавровият венец е станал символ на поезията и мъдростта от мита за Аполон и Дафне и затова в Италия завършващите университет държат лавров венец - знак за престиж и знание.
Данте също така е известен с утвърждаването на употребата на народния език в литературата във време, когато поезия на латински език е била достъпна само за най-образованите. Неговото използване на флорентинския диалект за творбите „Нов живот“ и „Божествена комедия“ е в основата на съвременните стандартизирани италиански езици.
Третата награда
Третата награда се присъжда на Диа Мантова, за интерпретацията на „Портрет на младо момиче” от Амедео Модилиани.
Амедео Модиляни (1884 – 1920) е италиански художник и скулптор от еврейски произход, който работи предимно във Франция, където през 1917 г. се запознава с Жан Ебютерн, също художничка. Любовта им пламва бързо и се женят. Жан Ебютерн е френска художничка и е сред най-популярните модели на Модиляни.
Жан е представена на артистичната общност в Монпарнас от брат си Андре Ебютерн, който иска да стане художник. Тя обичайно е описвана като красива, мила, тиха, стеснителна и деликатна млада жена. Вече се радвала на известни признания за таланта си, когато взема решението да следва кариера на художник. Това ще стане в Академия „Колароси“, където се е обучавала и Камий Клодел, музата на Огюст Роден (в специалност Скулптура, естествено). Именно там Жан среща Амедео и любовта им пламва почти веднага. Скоро Ебютерн вече е муза и основен модел на Модиляни, а малко по-късно решава да напусне дома на родителите си и да заживее като артист.
Модиляни е известен със своите портрети и голи тела в модерен стил, характеризиращ се със сюрреалистично удължаване на изображенията, което не се приема добре по негово време, но по-късно стават много търсени.
Наградата на публиката
Наградата на публиката - Ethel Bustamante за интерпретацията на „Портрет на Присила Джонстън“ (1966), от американската визуална артистка Алис Нийл.
Алис Нийл (1900 – 1984) е американска художничка, известна със своите портрети, изобразяващи приятели, семейство, любовници, поети, художници и непознати. Нийл e художник извън време си - любопитна към хората точно такива, каквито са. Работейки в период, когато абстракционизмът е предпочитан, тя не получава позитивна критика за работата си до 60-те години...
Художничката нарича себе си „колекционер на души“. Творбите й са характерни с експресионистично използване на линия и цвят, психологическа проницателност и емоционална интензивност. Тя работи в духа на социалния реализъм, изправяйки се откровено срещу човечеството и без ирония, която да щади зрителя.
„Портрет на Присила Джонстън“ (1966) е портрет в цял ръст с маслени бои върху платно, изобразяващ приятелка на сина на художничката. Роклята и косата на обекта представляват ярък коментар на привилегированата младеж на Америка през 60-те години. Творбата е изложена в Speed Art Museum, Кентъки.
Има произведения на изкуството, които не спират да ни очароват. Наричаме ги шедьоври. Тяхната оригиналност е специална, те завладяват въображението, издържат проверката на времето и променят начина, по който художниците изобразяват света.
