Биография
В началото имат усещането, че и най-малкия напредък отнема безкрайно много време и да свирят пред 30 души си е истинско събитие. Това е през вече далечната 2011 г. и когато най-накрая откриват барабаниста си Георги, който е значително по-опитен, групата е готова да премине на следващи ниво. Първото признание идва, когато китаристът на култовата българска група Остава кани Hayes за новия си лейбъл. Но българската сцена се оказва тясна за тяхната амбиция, особено при стила, който са избрали.
Момчетата се местят в Лондон, което по думите им “беше отрезвяване, защото много бързо разпръсна всичките ни илюзии.” Но пък срещат Денис, настоящият им финландски барабанист. Лондон за тях е ад, както според тях и за всеки артист, затова се преместват отново, този път в Манчестър. За четири години със студио в дневната и звукова кабина в килера за голямо раздразнение на съседите създават и записват Always So Simple, The Feeling, Blue и много други до последния AP/NP.
Всъщност четиримата членове на групата се приспособяват бързо и стават част от сцената на новата си държава. Те свирят на някои от най-обичаните сцени за този род музика във Великобритания, в това число такива като лондонския Dublin Castle или прословутото Night & Day Café в Манчестър.
Дебютният им албум излиза в началото на 2015 г., последван през септември от The Only Thing Worse Than an Overpriced Bottle of Water. Стилът им е определян като инди поп-рок, видимо повлиян от групи като Kasabian (която имат късмета да подгряват на Spirit of Burgas), Arctic Monkeys и Kings of Leon. Ясен разграничителен елемент за тях обаче са енергичните им и остроумни собствени текстове.
Сингълът им от 2017 г. Always So Simple, Always So Cold получава силна подкрепа от BBC и става 13-ти в класацията Spotify Top 50 UK Viral chart. Албумът Sinclair излиза през същата година. През 2018 г. списание Clash възхвалява сингъла BLUE, като го нарича “непосредствена, пристрастяваща песен, която успява за запази финеса си, с убийствен припев”. Още един сингъл, Disaster, излиза през 2019 г.
Групата си е спечелила фенове в Манчестър. Hayes & Y не се вписват в типичния за града обичан синт-поп. Уникалността на най-новия им сингъл The Times, пръв от поредица от три, е вдигнал сериозно летвата.
Момчетата се местят в Лондон, което по думите им “беше отрезвяване, защото много бързо разпръсна всичките ни илюзии.” Но пък срещат Денис, настоящият им финландски барабанист. Лондон за тях е ад, както според тях и за всеки артист, затова се преместват отново, този път в Манчестър. За четири години със студио в дневната и звукова кабина в килера за голямо раздразнение на съседите създават и записват Always So Simple, The Feeling, Blue и много други до последния AP/NP.
Всъщност четиримата членове на групата се приспособяват бързо и стават част от сцената на новата си държава. Те свирят на някои от най-обичаните сцени за този род музика във Великобритания, в това число такива като лондонския Dublin Castle или прословутото Night & Day Café в Манчестър.
Дебютният им албум излиза в началото на 2015 г., последван през септември от The Only Thing Worse Than an Overpriced Bottle of Water. Стилът им е определян като инди поп-рок, видимо повлиян от групи като Kasabian (която имат късмета да подгряват на Spirit of Burgas), Arctic Monkeys и Kings of Leon. Ясен разграничителен елемент за тях обаче са енергичните им и остроумни собствени текстове.
Сингълът им от 2017 г. Always So Simple, Always So Cold получава силна подкрепа от BBC и става 13-ти в класацията Spotify Top 50 UK Viral chart. Албумът Sinclair излиза през същата година. През 2018 г. списание Clash възхвалява сингъла BLUE, като го нарича “непосредствена, пристрастяваща песен, която успява за запази финеса си, с убийствен припев”. Още един сингъл, Disaster, излиза през 2019 г.
Групата си е спечелила фенове в Манчестър. Hayes & Y не се вписват в типичния за града обичан синт-поп. Уникалността на най-новия им сингъл The Times, пръв от поредица от три, е вдигнал сериозно летвата.