Изкуствен интелект успя да „композира” незавършената Десета симфония на Лудвиг ван Бетовен след две години усърдна работа на екип от музикални специалисти и компютърни инженери. Резултатът от тяхната работа бе представен пред света на 9 октомври.
Когато Лудвиг ван Бетовен умира през 1827 г., са минали три години от завършването на Деветата симфония – творба, обявявана от мнозина като неговото най-велико постижение. По това време композиторът е започнал работа по своята Десета симфония, но поради влошаване на здравето така и не успява да напредне и да я завърши. В крайна сметка всичко, което оставя, са неподредени музикални „щрихи”.
Оттогава почитателите на Бетовен и музиковедите по света се чудят как ли би звучала Десетата симфония. Бележките на композитора блазнят мнозина да се опитат да разгадаят каква би била музиката. Но в крайна сметка никой не е успял да я пресъздаде. Досега.
Но ето, че благодарение на работата на екип от историци, музиковеди, композитори и компютърни учени, музиката на Бетовен ще оживее, съобщи The Conversation. Според екипа, тя ще е точно такава, каквато великият композитор си е представял. Пълният запис на десетата симфония на Бетовен ще прозвучи на 9 октомври 2021 г. – на същия ден, когато ще се състои световната премиера в Бон, Германия – кулминацията на две години съвместни усилия.
Миналите опити и тяхната катастрофа
Около 1817 г. Кралското филхармонично общество в Лондон възлага на Бетовен да създаде Деветата и Десетата си симфония. Написани за оркестър, симфониите често съдържат четири движения: първото се изпълнява с бързо темпо, второто с по-бавно, третото със средно или бързо темпо и последното – с бързо темпо.
Бетовен завършва своята Девета симфония през 1824 г. Тя завършва с вечната „Ода на радостта”. Но когато става въпрос за Десетата симфония, Бетовен не успява да я доработи. Оставя след себе си малко ноти и шепа идеи, които е надраскал набързо.
Правени са много опити за реконструкция на части от Десетата симфония на Бетовен. Най-известният е опитът през 1988 г. – тогава музиковедът Бари Купър се осмелява да завърши първото и второто движение. Той изплита 250 музикални ленти от скиците на великия композитор, за да създаде музика, която – според него – е репродукция на първото движение, вярно на визията на Бетовен.
И все пак оскъдността на скиците на Бетовен прави невъзможно експертите да продължат отвъд това първо движение.
Интердисциплинарен екип
В началото на 2019 г. д-р Матиас Рьодер, директор на Института Караян, събира международен екип, който да завърши Десетата симфония на Бетовен в чест на 250-годишнината на композитора. Рьодер привлича експерти по изкуствен интелект и иска да знае дали AI ще може да помогне за попълване на празните места, оставени от Бетовен.
Предизвикателството изглежда огромно. За да се справи, AI ще трябва да твори класическа музика. Възможно ли е?
В екипа влиза австрийският композитор Валтер Верзова, известен с това, че е написал отличителния бон-джингъл на Intel. Верзова е натоварен със задачата да състави нов вид композиция, която да интегрира това, което Бетовен е оставил, с това, което AI ще генерира. Марк Готъм, експерт по дигитални музикални технологии, ръководи усилията за преписване на скиците на Бетовен и обработка на цялата му работа, за да може AI да бъде правилно обучен.
Екипът включва и Робърт Левин, музиковед от Харвардския университет, който е и невероятен пианист. Левин преди това е завършил редица непълни творби от 18-ти век от Моцарт и Йохан Себастиан Бах. Наред с тях в екипа се включва проф. Ахмен Елгаммал – директор на Лабораторията по изкуствен интелект и изкуства в Университета Рютгерс.
Да свириш като Бетовен
През юни 2019 г. групата се събира на двудневна работилница в музикалната библиотека на Харвард. В голяма стая с пиано, черна дъска и купчина скицници на Бетовен, обхващащи повечето от неговите известни творби, музиковедите и специалистите по изкуствен интелект говорят за това как фрагментите могат да бъдат превърнати в цялостно музикално изпълнение и дали AI може да помогне за решаването на този пъзел, запазвайки визията на Бетовен.
Музикалните експерти в стаята са нетърпеливи да научат повече за вида музика, създадена от AI в миналото. А изкуственият разум има известни постижения в тази посока. И все пак нито един AI не е правил точно това – да напише чужда музика по подадени шепа фрази.
Междувременно проф. Елгаммал и колегите му искат да научат какви материали са налични и как експертите си представят да ги използват за завършване на симфонията.
Задачата изкристализира. Ще трябва да се използват ноти и завършени композиции от цялото творчество на Бетовен – заедно с наличните скици от Десетата симфония – за да се роди нещо, което самият Бетовен може да е написал.
Събиране на творческия процес на Бетовен
С напредването на проекта човешката и машинната страна на сътрудничеството се развиват. Верзова, Готам, Левин и Рьодер дешифрират и преписват скиците от Десетата симфония, опитвайки се да разберат намеренията на Бетовен. Използвайки неговите завършени симфонии като шаблон, те се опитват да сглобят пъзела – къде трябва да отидат фрагментите от скиците.
Те трябва да вземат решения като например да определят дали дадена скица показва началната точка на скерцо, което е много оживена част от симфонията, обикновено в третото движение, или дадена музикална линия вероятно е основата на фуга, която е мелодия, създадена от преплитане на части, които всички отекват в централна тема.
Учените от сферата на изкуствения интелект се изправят пред редица предизвикателни задачи. Първо трябва да научат AI да разбере как да вземе кратка музикална фраза или дори само мотив и да я използва за разработване на по-дълга, по-сложна музикална структура, точно както би направил Бетовен. Например, машината трябва да научи как Бетовен е конструирал Петата симфония от един основен мотив с четири ноти.
След това, тъй като продължението на една фраза трябва да следва определена музикална форма, AI трябва да научи и процеса на разработване на музикалните форми. Трябва да се научи още за съчетаването на музикалните линии и за постигането на хармония, да свързва две части музика в едно. И накрая трябва да измисли как да организира всичко, да възложи дадени елементи на различните музикални инструменти.
И всичко това трябва да се изпълни по начина, по който Бетовен би го направил.
Учените и музиковедите си позволяват да демонстрират части от новосъздадената музика пред експерти по творчеството на Бетовен. Това се случва на две кратки представяния в съвсем ограничен кръг. Някои от специалистите успяват да разпознаят коя част е генерирана от AI и коя е „оригинал”, а други не успяват да усетят разлика. Творческият екип преценява, че е на прав път.
Талантът на великия композитор постоянно вдъхновява екипа. След 18 месеца са конструирани и оркестрирани две цели движения, всяко от които е дълго повече от 20 минути.
Без съмнение ще има хора, които ще кажат, че AI няма работа да се опитва да възпроизвежда човешкия творчески процес.
Но все пак що се отнася до изкуствата, екипът на Рьодер вижда AI не като заместител на човека и неговото вдъхновение, а като инструмент – такъв, който позволява на творците да се изразяват по нови начини.