Биография
Филмите му са някак „арти“ и вероятно затова Международният филмов фестивал в Ротердам е толкова важен за кариерата му. Алберто Грасия учи изящни изкуства в Университета във Виго и работите му обхващат разнообразни форми, сред които живопис, рисунка, пърформанс, видео и инсталации.
Дебютният му игрален филм "Петото евангелие на Каспар Хаузер" (2013) получава наградата Award (на критиката) и три години по-късно (2016) той избира фестивала за световната премиера на следващия си филм La estrella errante ("Скитаща звезда"). В началото повествованието му е доста сложно, но става все по-кинематографично с растящия опит и включва препратки към историята на киното и самата природа на образа.
Алберто казва, че не харесва документални филми, защото са по-близки до пропагандата, отколкото до същността на кинематографичния образ, но пък не харесва и холивудската тенденция на затворения сценарий. За него филмът е някъде между истината и фикцията.
Парадоксът на визуалната епоха е в това, че когато всичко е образ, звукът поема водеща роля и това е наистина очарователно. Това те фокусира върху изгнанието на образа, казва Грасия.
Проектът му Tengan cuidado ahí fuera ("Бъдете внимателни”) излезе на първо място на миналогодишната церемония по награждаване на Punto de Vista за негова изненада и това му помогна да започне работа по филма.
Алберто казва, че не харесва документални филми, защото са по-близки до пропагандата, отколкото до същността на кинематографичния образ, но пък не харесва и холивудската тенденция на затворения сценарий. За него филмът е някъде между истината и фикцията.
Парадоксът на визуалната епоха е в това, че когато всичко е образ, звукът поема водеща роля и това е наистина очарователно. Това те фокусира върху изгнанието на образа, казва Грасия.
Проектът му Tengan cuidado ahí fuera ("Бъдете внимателни”) излезе на първо място на миналогодишната церемония по награждаване на Punto de Vista за негова изненада и това му помогна да започне работа по филма.