Джулия Дюкурно

Биография

Филмите й биха попаднали в жанра „боди хорър“ или ужасът на човешката трансформация, ако такъв може да бъде обособен. Родена в Париж, тя учи за сценарист в La Femis и първото й произведение Junior печели наградата „Малка златна релса“ в Кан през 2011 г. Филмите на френската режисьорка Джулия Дюкурно се поставят в категорията „готически хорър хероизъм“, илюстриран от „графичния боди хорър“, типичен за всички нейни произведения. 

Джулия прави дебюта си в игралното кино през 2016 г. с филма „Суров“. Филмът печели наградата Съдърленд за дебют на Лондонския филмов фестивал и е описан от критиката като „най-добрият хорър на десетилетието“. Самата тя казва, че начинът, по който родителите й – и двамата лекари – са говорили за порастването на човешкото тяло е оформил нейния художествен изказ. Това не остава без последици: на Международния филмов фестивал в Торонто двама души от публиката припадат и са откарани в болница. Въпреки това Джулия е уверена в своята филмова интерпретация на човешкия род. Както пише Индипендънт,  “Суров разглежда въпроса какво означава да бъдеш човек”. Вдъхновението й идва от автори, които разказват за чудовища като Дейвид Линч, Крьоненберг, Мери Шели и Едгар Алън По.

На филмовия фестивал в Кан тя спечели Златна палма за филма си „Титан“, което я прави втората жена-режисьор, спечелила наградата и първата, която я печели самостоятелно. Номинирана е за най-добър режисьор на 75ите награди на Британската филмова академия.

За да създам митологията на филма, трябва да играя с герои, които са по-големи от живота и истории, в които отеква нещо дълбоко скрито в нас. Това правят основополагащите текстове. Те са епични, но в същото време казват неща, които резонират с дълбоката ни човешка същност, макар повечето от тях да са на практика извънредно мрачни и страшни.

На филмовия фестивал в Кан тя спечели Златна палма за филма си „Титан“, което я прави втората жена-режисьор, спечелила наградата и първата, която я печели самостоятелно. Номинирана е за най-добър режисьор на 75ите награди на Британската филмова академия.

За да създам митологията на филма, трябва да играя с герои, които са по-големи от живота и истории, в които отеква нещо дълбоко скрито в нас. Това правят основополагащите текстове. Те са епични, но в същото време казват неща, които резонират с дълбоката ни човешка същност, макар повечето от тях да са на практика извънредно мрачни и страшни.