foto: © Кристина Збарская
Погледа на младата писателка Камелия Кучер за авторската защита на литературни произведения в България в специално интервю, което тя даде за кампанията "IP Why Not".
За автора
Камелия Кучер след години пътуване по света се завръща окончателно в България със семейството си. Живяла в Русия, Испания, Швейцария и Франция, Камелия Кучер завършва образованието си в Женева. Любовта към книгите съпровожда целия живот на Камелия. През 2018 г. излиза дебютният й роман "Дом" , последвани от "Нощ" (2019 г.) и "Сън" ( 2020г.). Книгите й имат вече по няколко издания и са сред номинациите за най-престижните литературни награди. Заедно с журналиста Иван Русланов създават YouTube предаването "Лицата на думите", където срещат читателите с български автори, сценаристи, редактори, журналисти, книжни блогъри и актьори.
Коя е Камелия Кучер?
Визитната ми картичка тези дни е: автор на три романа, майка на три деца. Да опишеш себе си е едно от трудните неща, но ще опитам. Аз съм жена, майка, дъщеря, внучка, творец - всичко това е много важно за мен. Живея, за да се уча, разширявам и споделям.
Какво ви вдъхновява?
Вдъхновяват ме забележителни, гениални, човечни хора. Вдъхновяват ме и забележителните неща, които хората създават: архитектура, изкуство, мисли, музика. Вдъхновява ме знанието.
Какво е да сте писател в България?
По същество да си писател навсякъде е едно и също - творческите процеси не се различават. Различни са реализацията и атмосферата, в която писателят битува. В България те са маломащабни. У нас литературата и нейните представители не са част от обществените дискусии - те съществуват в малки отделни фракции със собствена публика. Например във Франция авторите са неделима част от обществото, те присъстват в големите медии, дискутират различни обществени въпроси, присъстват дори в модните списания, част са от общественото тяло. В България литературата седи на един далечен връх и е достъпна само за онзи, който я търси. Отговорността за това е обща - и на литературната общност, и на медиите, чиято задача е да осветяват и съединяват различните фракции на едно общество.
Електронна или класическа книга...или и двете?
Обичам книжните тела, допирът до корицата, до страниците за мен е неделима част от читателския процес. Но това е просто моят избор - в никакъв случай не съм против електронната книга. Например моите романи не съществуват в електронен формат, а ми се искаше. Оказва се обаче, че в България това е сложна материя - законодателството има пробойни в защитата на авторското право и съответно да предложиш романа си в електронен вариант крие големи рискове.
Смятате ли, че дигиталното съдържание може да бъде напълно безплатно без да се нарушават правата на творците?
Творчеството е огромна материя, а аз не познавам процесите на всички нейни разклонения, затова ще отговоря от позицията на автор и на потребител. Като автор: не мисля, че е възможно авторското право на един писател да остане ненарушено, ако творчеството му се разпространява безплатно. Творчеството, освен всичко метафизично, е работа. Писателят получава процент от продажбата на всяка негова книга. Ако съдържанието на тази книга се дигитализира и разпространява безплатно, то това лишава автора от неговия процент. Ако хората имат безплатен достъп до съдържанието на неговата книга, продажбите на книжните тела в книжарниците осезаемо ще намалеят. Тиражите в България не са големи, авторите така или иначе не получават големи възнаграждения за творбите си. Ако от това възнаграждение се отнеме някаква част, то това поставя автора в ситуация, в която той трябва да реши дали да продължава да се занимава с писане, защото писането, освен всичко друго, е време - много, много време. За да можеш да продължиш да го отделяш, това време все пак трябва да се възнаграждава.
А от позицията на потребител не разбирам как човек може да иска да получава нещо без да отдава в замяна. Ако такава е житейската ни позиция, значи трябва да смятаме, че и нашите умения не е необходимо да се възнаграждават, нали така? Не разбирам как човек е готов да даде пари за кутия цигари, но не е готов да плати за една книга (филм, музика и т.н.). И двете са продукт - няма значение кой с каква полза - и зад двете стои много труд. Да не платиш за книгата, която четеш, е същото като да откраднеш кутия цигари от магазина. Аз искам да давам в замяна на това, което получавам, защото това отразява отношението ми към самата себе си, не искам да живея живота си от позицията на дефицит, на това, че трябва да грабя безплатно всичко, което ми се поднесе - оценявам себе си по-високо от това.
Изкуственият интелект вече рисува, създава музика... а дали е готов е да пише романи?
Не мисля, че изкуственият интелект е заплаха за писателя. Не бих искала да чета роман, създаден от изкуствен интелект - в това няма смисъл. Смисълът на литературата е в предаването на опит и знание между хората - от човек на човек. Чрез другите ние опознаваме себе си, така сме устроени. Ядрото на изкуството е човекът, той е в основата му - ако отнемеш човека от изкуството, то губи смисъл.
Смятате ли, че българските младежи четат? Защо?
Смятам, че има много младежи в България, които четат. Също така има много младежи в България, които мислят, създават и има какво да споделят и дори на какво да ни научат. И ако тези младежи сега четат това интервю - този порив, който ви движи сега, никога и за нищо на света не се отказвайте от него. Обществото ще се опита да ви "натъкми" спрямо себе си, не му позволявайте. В България има огромна пропаст между старото и младото поколение - това са представители на два свята. Старото поколение вече е показало какво може и какво не може, аз избирам да вярвам в младите. Не харесвам критичността към младите, смятам, че човек първо трябва да се вгледа в себе си и тогава да прецени може ли да дава оценка на другите. Не виждам нещо невероятно, сътворено от старото поколение в България, но срещам много будни млади хора - от нас зависи да им покажем, че от тях има смисъл, че те имат възможността да променят, да създават, да допринасят за развитието на нашата страна и на света.
Какъв съвет бихте дали на младите творци, на които предстои издаване на дебютна книга?
...Ако пишете, защото не можете да не пишете; ако, когато пишете, говорите на себе си, а не на онези, които ще ви прочетат; ако сте изписали много, но сте изчели още повече; ако разбирането ви за хората и за начина, по който работи светът е достатъчно, че да създавате или пресъздавате светове и персонажи без пробойни; ако работата ви със самите себе си е повече от работата ви по романа; ако искате да издадете романа си не за да получите признание за таланта си, а за да отдадете частица от това, което носите в себе си и което е плод на дълът път навътре...то романът ви е готов за споделяне.
А по време на и след издаването - не подхождайте с очаквания, подхождайте с любов, със съзидателна сила. Подхождайте като родител, който пуска детето си на свобода - обичайте и уважавайте труда си, но го оставете да заживее отделно от вас, не го натоварвайте с егото си. И бъдете готови да застанете зад романа си, да работите и след издаването му. Това ще ви се отплати.
Дебютният ви роман ще ви даде ценни житейски уроци, позволете му.
Какво да очакваме от Камелия Кучер през 2022 г.?
Надявам се да се появи четвъртият ми роман и романът, който в момента превеждам и който разказва живота на Хилма аф Клинт - удивителна жена и художничка. Трудно е да се каже кога ще се появят, има още работа и по двата романа, всичко зависи от това кога и двата текста ще заминат към редакцията.
Повече за Камелия Кучер и нейните творби можете да научите на официалната страница на писателка и като я последвате в социалните мрежи:
