Мерике е представяла Естония в редица групови изложби, сред които биеналето в Прага, Биеналето на младите артисти в Талин, експозицията „Без граници“, организирана от Международната асоциация на критиците в Белгия, Гърция и Испания, изложбата на съвременни естонски художници в Гуанджоу, Китай и много други и е печелила редица международни награди.
На фокус
Ели Жотева има множество международни изяви в музеи и галерии като Арс Електроника (Австрия), Музея Фишер (Лос Анжелос), Рюксмузеум (Нидерландия), Галерия Фотон (Австрия), Инициативата SciArt (Финландия), международна конференция DC I/O (виртуална), Culture Hub LA (Лос Анжелос), FakeMeHard, Gogbot (Нидерландия), Currents New Media (Мексико), xCoax (виртуална), DA Fest (България), Sariev Contemporary and Queensland Center for Photography (България).
Ще видите гигантски бухал, разделен на две на фасадата на Колежа по изкуства на Университета в Коимбра – една от творбите от серията „Големи животни от боклук – неутрално“, с която Бордало привлича внимание към проблема с промените в климата и целите за устойчивост. Творбите му илюстрират разрушението и красотата на самата природа. „Мисля, че изкуството е много мощен инструмент да постигнем това“, казва той. Работите му са изложени по целия свят – Ню Йорк, Тел Авив, Париж, Барселона и Берлин са само някои от местата.
В момента Dulk твори в диапазона улично изкуство, рисунка, живопис, скулптура и реклама и всяка от тези техники е предизвикателство, което той посреща ревностно и с въображение. Участвал е в редица групови изложби по целия свят в градове като Ванкувър, Маями, Ню Йорк, Брюксел, Париж и Чикаго.
Най-известен е с уличното си изкуство и стенописите, както и с изразяваната от него силна екологична позиция в защита на екосистемите и най-застрашените животински видове. Светът на Dulk е сюрреалистичен пейзаж, изпълнен с въображаеми детайли, които се надигат един след друг срещу хората.
Тя не изключва и собствените си произведения от екологичните предизвикателства от гледна точка на материали, опаковане и транспорт. Изключително внимателна е към материалите си и ги нарича приятели.
За нея изкуството е средство за комуникация и има способността да илюстрира скрити аспекти на нашия свят или какъв би могъл да бъде.
Работата на Зузана винаги е свързана с различни видове политически изявления.
Момчетата се местят в Лондон, което по думите им “беше отрезвяване, защото много бързо разпръсна всичките ни илюзии.” Но пък срещат Денис, настоящият им финландски барабанист. Лондон за тях е ад, както според тях и за всеки артист, затова се преместват отново, този път в Манчестър. За четири години със студио в дневната и звукова кабина в килера за голямо раздразнение на съседите създават и записват Always So Simple, The Feeling, Blue и много други до последния AP/NP.
Следващият албум на певицата от Талин Illusions представя музика, балансирана между R&B и соул-поп.
Тя се възприема като по-тъмна, по-женствена, но и по-мощна и експериментална от предходната й работа.
През декември 2020 г. излиза How Much, богато нюансирана джаз балада, която е първи сингъл на последния й албум Yasmin, излязъл през пролетта на 2021 г.
Пиесата е колаборация с естонския лейбъл TIKS Rekords и следва успешния й преход към по-инди-соул звучене.
Третият й албум „Баланс“ постига световна слава, разкрива уникалната й чувствителност и смесва звуците на Европа и Африка. За него Тавареш е номинирана в категорията Нов артист на наградите World Music на ББС за 2007 г.
Две години по-късно се появява албума „Xinti“, а през 2017 г. „Fitxadu“, в който засиленото електронно и градско звучене й носи номинация за латинските Грами.
Сара Тавареш печели наградата за най-добър женски глас на музикалните награди на Кабо Верде през 2011 г.
В стила на Rels B отеква разнообразие от международни влияния от електронна танцова музика и регетон до фънки латино соул и испански фолк и рок енд рол. След поредица от популярни сингли той издава дебютния си албум “Player Hater” през 2015 г. С “Boys Don't Cry” Даниел надгражда успеха си и влиза с испанските класации под номер 12. Едно нещо, което го прави разпознаваем, са много личните му текстове, разказващи личните му преживявания и приканващи публиката да съпреживее.
Те създават групата като тийнейджъри през 2015 г. в гимназиалните си години в Рим, а Етан Торкио от близкото Фрозиноне се присъединява, когато търсят барабанист, за да попълнят състава. И започват да се изявяват като улични музиканти в Рим, свирят в училището си, в ресторанти и навсякъде, където успеят да се доберат до концерт. “В Рим няма много места за новосформирани групи, затова беше много трудно,” разказва Де Анжелис. “Затова свирехме дълги часове на улицата. Наистина работехме усилено и всеки ден веднага след училище репетирахме и спряхме напълно да излизаме с приятели.”