Лехемаа е свързан с няколко фестивала. През 2008–2009 г. той отговаря за логистиката на филмовите копия на студентския фестивал за късометражно кино Сомнамбули, а през 2010 г.
На фокус
Но Ясен не спира да пише български истории и се чувства привлечен към българската реалност.
Предпочитаният му формат е късометражният филм. Вдъхновен от истинска история, късометражният му филм „Правила“ се стреми да докосне зрителите емоционално и насочва вниманието към проблема за самотата. 20-минутният формат е необичаен за българската публика, но Ясен вярва, че той има своите достойнства защото разказът и вложените емоции са много по-концентрирани.
Младият продуцент и режисьор работи по нов късометражен филм, но се е заел и с проект на пълнометражен.
Подготовката и опитът й привличат вниманието на множество фестивали. Жоана работи като продуцент в две издания на Международния филмов фестивал Куиър Лисабон (Queer Lisboa). Първият й късометражен филм Bétail (2014) влиза в подбора на международни фестивали в Португалия, Финландия, Германия, Австрия, България, Франция и Корея и печели награди на Международните фестивали за късометражни филми в Хамбург и Vila do Conde.
Алберто казва, че не харесва документални филми, защото са по-близки до пропагандата, отколкото до същността на кинематографичния образ, но пък не харесва и холивудската тенденция на затворения сценарий. За него филмът е някъде между истината и фикцията.
Парадоксът на визуалната епоха е в това, че когато всичко е образ, звукът поема водеща роля и това е наистина очарователно. Това те фокусира върху изгнанието на образа, казва Грасия.
На филмовия фестивал в Кан тя спечели Златна палма за филма си „Титан“, което я прави втората жена-режисьор, спечелила наградата и първата, която я печели самостоятелно. Номинирана е за най-добър режисьор на 75ите награди на Британската филмова академия.
С шест стихосбирки до момента, Каур може да се похвали със забележителен литературен и житейски опит. На полето на прозата е публикувал пет романа. „Свещена планина“ през 2015 г. е кратък, поетичен разказ, определен като уникална автопародия и литературна игра. С втория си импресионистичен роман „Градините на слепеца“ печели конкурса за роман на Tänapäev Publishers. Третият му роман „Малкият Фердинанд“, 2019 г. е номиниран за Наградата за литература на ЕС през 2020 г. Следват „Щраус, кукувица, чайка“ и последният му роман „Сняг в Ливония“.
Любимата му книга е „1984” на Джордж Оруел, но вече има издадени и няколко собствени. Ако някога има шанса да излезе на среща с писател, това със сигурност ще бъде Стивън Кинг, но дебютният му роман “Мамка му” всъщност е посветен на жертвите, на които сме готови в името на любовта и секса. Случва се вдъхновението да го връхлети изневиделица и да напише нещо на един дъх. Като безнадежден романтик музата му винаги е жена, независимо дали реална или въображаема.
Следващата му книга „Захар на бучки“ описва истински случай, който разтърсва Португалия през февруари 2006 г. Група младежи от дом в Порто пребиват до смърт тежко болна транссексуална бразилка и изхвърлят тялото й в блатото на разрушена съседна сграда.
„Езикът на „Магарешки корем“ всъщност е резултат на значението на това да използвам своя собствен вариант на испанския“, обяснява Андреа. Но извън романа става дума за авторка, която ясно е показала своя потенциал вследствие на публикации като „Жена без клепачи“, на поезия или на „Пролет, която кърви“. Родена в Тенерифе, Канарските острови, тя е поставена сред 25-те най-добри разказвачи на съвременната испанска литература от престижното литературно списание Granta.
Първите писателски опити на Лара са предизвикани от гняв към жестокостта. В тях тя разказва идеите си за света, като изобретява герои отвъд собствения й опит. Публикува две книги.Първата, „Люси Мин“, е номинирана за Националната литературна награда през 2017 г.
През 2020 г. Лара публикува втората си книга „Пробих навсякъде“, която й носи 3 награди през 2021 г. – Наградата за литература на ЕС и две от Националния съвет за книгата на Малта.